Червената джамия „Аксарай“ — кривият минарет на селджуките в сърцето на Централна Анадола

Червената джамия в Аксарай — един от онези редки паметници в Турция, който удивлява не с размаха и разкоша си, а със своя непокорния характер. В центъра на малкото анатолийско градче Аксарай, сред обичайните минарети, се извисява тухлена кула, забележимо отклонена от вертикалата — затова я нарекли Eğri Minare, „Кривият минарет“. Червената джамия в Аксарай е получила името си благодарение на топлия нюанс на червената тухла, от която е издигнат минаретът ѝ, а самият комплекс пази спомена за разцвета на Селджукския султанат Рума. Тук, сред пазарните улици и чайханите, пътешественикът среща не туристическа атракция, а жив детайл от градския живот – свидетел на осем века, който и днес призовава към молитва.

История и произход на Червената джамия Аксарай

Минаретът, станал символ на паметника, се отнася към епохата на анатолийските селджуци и датира от 1221–1237 г. — тоест от времето на управлението на султан Алаеддин Кейкубад I. Това беше време, когато Селджукският султанат Рума преживяваше най-голям разцвет: търговията по караванните пътища процъфтяваше, строяха се грандиозни каравансараи, медресета и джамии, а в анатолийските градове се раждаше разпознаваема естетика от тухли, камък и глазирани плочки. Червената джамия в Аксарай е възникнала именно в тази атмосфера, когато Аксарай е бил важен възел между Кония – столицата на султаната – и Кападокия.

Самият град Аксарай по онова време носел име, съзвучно с днешното, и бил обграден със стени. През него минавали търговски каравани, в медресетата учели богослови, а владетелите строели джамии, подчертавайки своята набожност. Изграждането на червения тухлен минарет се превърна в своеобразен визуален белег на града: пътешественикът, приближаващ се от страна на Кония или Кайсери, от далеч различаваше червеникавия му ствол на фона на глинените улици. Според турски източници минаретът е бил замислен като висок призоваващ фар – образ, към който селджукските архитекти са се стремили неведнъж.

Джамията, която днес стои до минарета, се е появила значително по-късно. Въпреки първото впечатление, минаретът и джамията не са единен проект от XIII век: източниците директно посочват, че съседната сграда на джамията е построена по-късно, докато самият минарет е автентичен паметник от селджукската епоха. По този начин визуалният комплекс, който туристът вижда днес, е наслояване на епохи: древен тухлен стълб и по-късна молитвена зала, свързани с общ двор и обща съдба.

Към XX век минаретът, стоял стотици години върху меката почва на анатолийския град, започнал да се отклонява забележимо от вертикалата. Наклонът се превърнал в народно прозвище – „Кривият минарет“, Eğri Minare, под което паметникът е известен на местните много по-добре, отколкото под официалното си име. Към 1973 г. опасността от срутване стана толкова реална, че инженерите предприеха спешни мерки: минаретът беше обвързан със стоманени въжета, за да се спре по-нататъшното накланяне и да се запази конструкцията. Тази операция спаси кулата и тя продължава да стои, напомняйки едновременно за селджукското наследство и за крехкостта на всяко човешко творение.

Архитектура и забележителности

От далеч Червената джамия Аксарай изглежда измамно скромна: тухлена кула, малка сграда до нея, тихо дворче. Но колкото повече се приближавате, толкова по-ясно се очертават детайлите, характерни за селджукския стил, които правят паметника наистина ценен за тези, които обичат архитектурата от ранния ислямски период в Анадола.

Минарет: червена тухла и прецизен изчисления

Минаретът почива върху квадратна каменна основа, която преминава в стройна цилиндрична кула. Такъв преход от четириъгълна основа към кръгло тяло е класическо решение на селджукските майстори: то осигурява стабилност и едновременно с това създава разпознаваем силует. Цялото тяло е изработено от червена изпечена тухла и именно благодарение на цвета си паметникът е получил второто си име – Кызыл Минаре, „Червеният минарет“. В лъчите на вечерното слънце кулата буквално засиява с ръждиво-меден оттенък и става ясно защо пътешествениците от XIX век я сравнявали с въглен, изваден от пещ.

Цилиндричният ствол е разделен на две части от тънък профилиран пояс — силме. Долната част е украсена с характерния зигзагообразен мотив от тухли, подредени по специален начин: това е техника, позната от селджукските паметници в Кония и Сивас. Горният етаж е украсен със синьо-зелена мозайка от плочки — чини-мозайка, същата тази блестяща бирюзова плочка, която се превърна във визитна картичка на цялата селджукска архитектура в Анадола. Когато слънцето пада под подходящ ъгъл, цветната мозайка блести с петна от наситено бирюза на фона на топлите тухли, и целият минарет се превръща в жив контраст между огън и вода.

Наклонът и стоманените въжета

Основната особеност, заради която мнозина идват тук, е, разбира се, забележимият наклон. Наклонът се вижда добре с невъоръжено око: стълбът се отклонява настрани, напомняйки на прочутата си „сестра“ в Пиза, и именно това отклонение е породило местното име Eğri Minare. Стоманените въжета, монтирани през 1973 г., обгръщат горната част на минарето и го закрепват, не позволявайки му да падне. За архитектурните пуристи това е груба намеса, но именно благодарение на нея кулата от XIII век е оцеляла до наши дни.

Джамията в съседство и градският контекст

Съседната джамия, построена по-късно, е изпълнена в по-сдържан стил: скромна молитвена зала, тихо дворче, няколко стъпала, водещи към входа. Тя функционира и до днес, а мюезинът редовно се изкачва, за да призове към молитва — звукът на азана, отразяващ се от стените на стария град, превръща посещението на паметника в малко анатолийско представление. Наоколо – типичната за Аксарай атмосфера: пазар, улица с чадъри, часовникова кула, кафене с турски чай в чаши във формата на лалета, всичко на пешеходно разстояние.

Селджукски стил и място в архитектурната поредица

За да оценим наистина паметника, е полезно мислено да го поставим в един ред с другите селджукски минарети в Анадола от същата епоха. Майсторите от XIII век обичаха да играят с цветове и текстури: червени тухли, редуващи се с каменна зидария, бирюзова глазура, геометрични зигзаги, сталактитни корнизи – всичко това са техните характерни похвати. В минарета в Аксарай тези елементи са събрани в сгъстена, почти схематична форма. Тук няма пищния декор на големите медресета в Кония, но има същината на стила: ритмична тухлена зидария, силме-пояс, чини-мозайка, стройна цилиндрична форма. За пътешественика, който планира голям маршрут из селджукското наследство — Коня, Сивас, Ерзурум — Червената джамия в Аксарай се превръща в отлична „уводна страница“ към тази естетика: тук тя може да се разгледа отблизо, без тълпи и без платен вход.

Интересни факти и легенди

• Местните жители наричат паметника не с официалното му име, а Егри Минаре – „Кривият минарет“. Затова на таксиметровия шофьор в Аксарай е по-лесно да кажете точно това: всяко споменаване на Егри Минаре веднага ще ви отведе до целта без излишни обяснения.
• Според градската легенда минаретът се е наклонил от тъга: когато чул, че в Пиза са построили подобна кула, той сякаш се е навел, за да „погледне съперничката“. Това шегаджийско обяснение се разказва в Аксарай от XX век и често се чува от устата на местните гидове.
• Червеният цвят на корпуса не е боя, нито покритие: това е естественият нюанс на изпечената тухла, характерен за селджукското строителство от XIII век. Именно затова, за разлика от много реставрирани паметници, минаретът запазва автентичния си исторически вид.
• Стоманените въжета, монтирани през 1973 г., първоначално са били замислени като временна мярка, но са се превърнали в постоянна част от силуета. Днес те се възприемат като „белег на епохата“, напомнящ, че паметниците оцеляват благодарение на човешката намеса.
• Минаретът и джамията не са построени едновременно: автентичният селджукски паметник е самият минарет от 1221–1237 г., а сградата на джамията до него се появява по-късно. Тази „съставна“ възраст на комплекса е характерна за много стари анатолийски градове, където паметниците векове наред са се разраствали с нови части.

Как да стигнете

Аксарай се намира в Централна Анадола, на удобно място между Кападокия, Кония и езерото Туз. Градът няма собствен голям летище, затова пътуващите обикновено пристигат в Невшехир (NAV) или Кайсери (ASR) – и двете на 1,5–2 часа път с кола. Друг вариант е да пристигнете в Анкара (ESB) и оттам да се отправите на юг: пътят ще отнеме около 3 часа по магистралата.

Най-удобно е да се ползва междуградски автобус: турската мрежа otobüs свързва отлично Аксарай с Коня, Анкара, Кайсери и Невшехир. Автогарата Aksaray Otogar се намира в покрайнините на града, а оттам до центъра се стига с градски долмуш или такси, пътуването отнема 10–15 минути. Няма влакове до самия Аксарай, затова влакът е вариант само с прекачване през Кония.

В града най-лесно се стига до паметника пеша: Червената джамия в Аксарай се намира в самия център, до главния площад, часовниковата кула и прочутата улица „Зонтична“. Ако сте отседнали в хотел в старата част на града, разходката до минарета ще отнеме максимум 10–15 минути. Всяко такси ще ви откара за няколко минути до адреса Eğri Minare.

Съвети за пътуващите

Най-доброто време за посещение е пролетта (април–май) и есента (септември–октомври), когато в Централна Анадола няма летни жеги и зимни ветрове от платото. През лятото през деня температурата може да се покачи над 30°C, а сенките при минарета са малко, затова си струва да планирате посещението сутрин или в часовете преди залез – така ще получите и най-красивите кадри: при залез червената тухла буквално свети. През зимата Аксарай е проветрив и прохладен, възможен е сняг – но минаретът с бяла „шапка“ изглежда особено фотогенично.

Джамията е действаща, затова важи стандартният дрескод: жените е препоръчително да покрият главата си с кърпа, да прикрият раменете и коленете; мъжете не трябва да влизат в шорти. По време на петте молитви е по-добре туристите да изчакат отвън – призивът за молитва се чува отлично точно в подножието на минарета и сам по себе си се превръща в част от преживяването. Входът на територията е свободен, не се изискват специални билети.

Отделете 30–40 минути за разглеждане на самия паметник: обиколете минарета, разгледайте зигзага и бирюзовата мозайка отблизо, влезте в двора на джамията, направете няколко снимки от различни ъгли. Това е достатъчно, за да усетите атмосферата. А след това е логично да включите посещението в единен градски маршрут: часовниковата кула, улицата с чадърите, градският базар, музеят на Аксарай. За половин ден лесно ще обходите историческия център, а още ще успеете да пиете чай с местен пекмез в някоя от чайханите.

Аксарай е много удобен като междинна точка по голям маршрут из Централна Анадола: много пътешественици спират тук между Кападокия и Кония или по пътя към езерото Туз и караван-сарая Султанхан, разположен на половин час път. Ако пътувате от запад, логично е да съчетаете посещението с разглеждане на Султанхан — най-големия селджукски караван-сарай в Анадола, идеологически и стилистически близък до вашия минарет. Червената джамия Аксарай не впечатлява с размерите си, както Ая-София или Синята джамия, но именно в това е нейният чар: това е истински, непретенциозен паметник от XIII век, който съществува не заради туристите, а заради своя град — и затова срещата с него е още по-ценна за внимателния пътешественик.